Изкуство назад
-
Един художник споделя: - Вчера продадох една картина, която ми струва четири години работа. - Толкова много?! - Да. Нарисувах я за четири часа, а я продавах цели четири години! -
Срещат се двама художници - бял и негър. Белият носи бутилка кетчуп, вдига я и неочаквано я изсипва на главата на другия. Той се възмущава: - Какво правиш, по дяволите! - Възложиха ми да илюстрирам "Червено и черно", та исках да добия по-конкретна представа. Тогава негърът си сваля златния кръст и го надява на шията на белия. - Браво, ти си истински християнин! - зарадвал се белият. - Нищо подобно, просто искам да проверя ще върви ли злато на посиняло лице.
-
- Този господин е голям любител на живописта - казва собственик на художествена галерия на свой приятел. - По какво съдиш? - Един път влезе в галерията, когато не валеше...
-
Мъж поръчва картина на художник: - Аз, такова, жената ме прати да поръчам картина за гостната. Тя иска нещо религиозно, благочестиво... - Няма проблем. Какъв да е сюжета? - Ами не знам, нещо от Библията може би. - Може от Библията. Какво да бъде? Страшният съд, Адам и Ева.... - Да, Адам и Ева е добре. - И как да ги нарисувам, до първородния грях или след него? - Ами, честно казано, не знам на жената какво би й харесало, но на мен лично ми се иска - по време на него.
-
Хрушчов посещава изложба на руски абстракционисти. Ходи, гледа, нищо не му харесва, мърмори непрекснато: - Каква е тая цапаница, омазана с жълто и зелено??? Отговарят му: - Това е поле със зрееща царевица. - А, това? Гола жена?? С лопата?? - Това е "Жена с весло". - Да се махне веднага!! А това, какво е? Задник с уши? - Амиии...това е огледало, Никита Сергеич... - А-а-а... "Огледало"... На Таpковски... Чувал съм, чувал съм...
