Политика назад
-
Двама старци си седят в градската градина, хранят птичките с трошички и приказват помежду си: - Абе тия птици много приличат на нашите политици. - казва единия - Докато са на земята се задоволяват с трохи, пък като излетят на високо ти се изсират на главата. -
Двама говорят за политика: - Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? - Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
-
- Имате ли някаква работа за мен? - разпитва безработен човек в строителна фирма. - Може и да се намери... Какво сте работили преди да останете без работа? - Занимавах се с политика. Бях министър. - И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? - Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда...
-
На прием политик пита редактора на местен вестник: - Вие ли писахте, че съм бил некадърник? - О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
-
Разговор между политици: - Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш - глупак или плешив? - По-добре глупак. Не се забелязва толкова.
-
Събрали се българските политици и си говорят: - След 50 години България ще е богата страна! - Ех, жалко че нас няма да ни има тогава... - Не "жалко", а "защото".
-
Комисията по корупция разпитва депутат: - Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? - А с какви други? - На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. - Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
-
Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна. Много важно.Да си гърми. 6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи! 7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета. 7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише. 7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла. 8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още. 8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!? 8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването. 11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм... 23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
-
Питат кандидат на изборите: - Защо се кандидатирахте? - Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие... - И вие искате да се борите с това ли? - Не, искам и аз да участвам!
-
Качествен политик? Политиците са две качества - трето и брак.
-
Тъмна гадна мрачна ветровита студена нощ се стели над София... Няма никой по улиците... Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика: - Дай си парите! А човека: - Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите... Крадеца: - В такъв случай... Дай си ми парите!
-
Знаете ли, че... Ако обичате салам и уважавате закона, и искате да продължите да ги обичате и уважавате, не трябва да виждате как се правят и едното, и другото.
-
Един министър свършил работния си ден към 9 часа вечерта. Излязъл от министерството, качил се на задна дясна седалка и мерцедесът потеглил. По пътя започнал да се оплаква на шофьора, че много го боли главата. Попитал шофьора: - А теб не те ли боли глава? Шофьорът отвърнал: - Г-н министър, аз върша работа, която е за моята глава и затова мен главата никога не ме боли.
-
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш \"сладко кученце\", докато намериш камък, с който да го замериш.
-
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: - Положението е трудно, нямаме пари! - Няма страшно, и така ще ви приема.
-
Президентът на среща с Агенцията за чуждестранни инвестиции: - Е, как е? Идват ли напоследък чужди инвестиции в България? - Да, но от време на време ги хващат митничарите... - оплакали се от Агенцията.
-
Опитните парламентаристи могат да достигнат до два консенсуса за едно заседание. Доказано е, че най-голямо удовлетворение депутатите получават, когато консенсусът настъпва едновременно.
-
Евгений Бакърджиев влиза в банка и иска да изтегли пари в брой. Оказва се, че си е забравил документите. Дамата зад гишето го успокоява: - Не се притеснявайте, вчера дойде Мими Иванова, и тя си беше забравила документите, но ни изпя една песен и разбрахме, че е тя, и й дадохме пари. А пък онзи ден тук беше Мариус Куркински, той ни изигра такъв етюд, че веднага разбрахме кой е. Измислете нещо и вие за да сме сигурни. Помислил Евгений Бакарджиев малко: - Нещо само глупости ми идват на ум... Касиерката: - В едри или дребни банкноти искате парите.
