Религия назад
-
Извадки от разговор между Адам и Бог: - Какво, бе, жал ти е за едно ребро ли? - А, не! Просто ме мъчи някакво лошо предчувствие... -
Свещеник се разхожда из зоопарка. Около една клетка са се събрали няколко печални мъже. - Какво се е случило? – пита свещеникът. - Слонът ни умря. – отговаря един от мъжете. - Ох, колко е приятно да видиш, как големи мъже страдат заради смъртта на едно безсловестно божие създание. - Не е там работата. Просто ние трябва да му изкопаем гроба!
-
Малко момче се държало добре вкъщи и баща му го наградил с чисто новичка, блестяща монета. След кратък размисъл хлапето решило да си купи сладолед с нея. На път към сладоледаджията го среща попът. - Къде отиваш? - Тате ми даде ей тая монета и сега отивам да си купя сладолед с нея. - Не е ли по-добре да направиш пожертвование в полза на църквата? - Мислих по този въпрос, отче и реших, че е по-добре да си купя сладолед с нея, а сладоледаджията да направи пожертвование в полза на църквата.
-
Седи попът в служебната стаичка на църквата и скучае. Влиза монахиня и започва да подрежда. Попът: - М-даааа, я се съблечи ма! - Олеле, попе, голям грях е това. Съблича се. - М-дааа, я застани на четири крака! - Олеле, попе, голям грях е това. Застава на четири крака. Попът се засилва и й трясва един страшен шут по задника: - Иииийййх, мамка му и колко ми е скучно...
-
- Пешо, я ми кажи, баща ти споменава ли Бога, когато сяда на масата за вечеря, както съм го учила навремето? – разпитва религиозна бабичка своя внук. - О, споменава го и още как. Всяка вечер като седнем да ядем той вика: “О Господи! Пак ще ядем някаква гадория”.
-
Надпис на вратата на черква: "Да влезеш тук, без да преклониш глава пред Него е също толкова голям грях, колкото прелюбодеянието." Отдолу е написано на ръка: "Пробвах и едното и другото. Разликата е потресаваща!"
-
По средата на езеро, в лодка, седят трима монаси: католически, православен и евреиски. Ловят риба. Свършва им хлябът. Православният става и казва: - Отивам за хляб – прекрачва борда на лодката, тръгва по водата, стига брега, купува хляб и пак ходейки по водата се връща в лодката. Свършва им сиренето. Католическият свещеник става и казва: - Отивам за сирене – прекрачва борда на лодката, тръгва по водата, отива до брега, купува сирене и пак се връща по водата в лодката. Свършва им водата. Еврейският монах става и казва: - Отивам за вода – прекрачва борда на лодката и потъва като камък във водата. Православният свещеник се обръща към католическия и с укор казва: - Що не му каза, къде са камъните под водата, бе?
-
Спорят поп и партиен секретар в едно село: - Няма Господ, дядо попе. Няма и чудеса. - Да бе. А миналата година, дедо Пешо като падна от камбанарията и не се преби – това не беше ли чудо, а? - Не, дядо попе. Това беше случайност. - Да, ама дедо Пешо и тая пролет пак падна от камбанарията и отново не се преби. Това не е ли Божие чудо? - Не, дядо попе. Това си е чисто съвпадение. В това време попадията запъхтяно дотичва при тях: - Бързо, дедо Пешо падна от камбанарията. - И как е? - Жив е, бе, нищо му няма. - Слава тебе Господи за чудесата, които ни изпращаш. - Стига, бе, дядо попе. Това не е чудо. Това е навик!
-
Изповядвайки се на възрастен, доброжелателен свещеник, млад човек пита: - Кажи ми, свети отче, нима наистина е грях да се спи с девойки? - Разбира се, че не, синко. Работата е там, че вие младите, не спите...
-
Селце известно с частните къщички с размерите на хотелски комплекси, собственост на министри, митничари и депутати. Селският поп е коленичил пред олтара на рушащата се църквичка и горещо се моли: - Боже, защо си толкова несправедлив? Аз съм твой слуга, денонощно отправям молитви към тебе, живея скромно и бедно, а тия безбожници си изпонастроиха тука всякакви палати. Защо е така, Боже...!? Глас от небето: - Защото, те не ми досаждат.
-
Църковно училище. Възрастен поп води час по физика. - И в този ред на мисли, кое е най-лекото нещо на света? Един млад послушник вдига ръка. - Кажи, братко. - Членът, отче. - Обоснови се. - Ами само от една мисъл и става. - Доста странно обяснение, но може да се приеме. Тогава, би ли ми казал, кое е най-тежкото нещо на света? - Пак членът, отче. - Би ли се обосновал? - Ами, ако не иска и с кран не можеш да го вдигнеш - Уф, и тук си прав. Добре, добре, я някой друг да каже, кое е най-бързото нещо на света? Отново вдига ръка същият послушник. - Стига, стига, братко.... Нека някой друг да каже, защото ти както си тръгнал, цялата физика ще построиш върху един полов член.....
-
Игуменката на католически орден решила да направи посещение на девическото училище към ордена. Върви тя по коридора, спира младите девойки и ги разпитва: - Ти каква искаш да станеш, когато пораснеш? - Докторка. - Ти каква искаш да станеш, когато завършиш? - Учителка. ...................... - Ти каква искаш да станеш, когато свършиш училище? - Проститутка. - Каквоооооооооооооооо!?!?!? - Проститутка. - Ух, слава тебе Господи. А аз чух протестантка...
-
Вървят си Исус и Йоан по улицата. По едно време Исус вижда съвършено неподвижен човек. Приближва се до него и казва: - Стани и ходи! Никаква реакция. - Стани и ходи! Отново никакъв резултат. Йоан се приближва и казва: - Учителю, грешиш! - Йоане, това е невъзможно. Аз никога не греша. - Знам това, учителю, но този човек не е парализиран, а глух...
-
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам: - Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там. Мюсюлманинът се успокоява с думите: - Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре. Христянинът казва: - Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе. Мюсюлманинът го парира: - Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах. Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът: - Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..
-
Поп се вози на велосипед из селото. На едно място вижда момченце с моторна резачка в ръцете. - Ей, малкият, к`ва е тая резачка? - Продавам я! - Колко й искаш? - Толкова колкото ми трябватq за да си купя велосипед. - Ако искаш да се менкаме. Аз ще ти дам моя велосипед, а ти ще ми дадеш резачката... - Става. Взел попът резачката, а момчето яхва велосипеда и потегля. Попът започва да дърпа връвчицата, а резачката не тръгва. - Ейййй, момченце, как работи тая резачка, бе? - Ами не знам точно. Баща ми, когато я палеше все псуваше и тя по някое време тръгваше.... - Да, ама аз съм служител на Господ вече 15 години и съм забравил да псувам! - Нищо, нищо, вие дърпайте въженцето, дърпайте, дърпайте - то псуването само ще си дойде...
-
Занятие в църковната школа. Пасторът пита: - Кого трябва да обичаме и почитаме повече от всичко? Мълчание. - Вие какво, не сте ли чели Светото писание? Кого трябва да обичаме повече от всичко? Нито звук. - По-смело, по-смело. Който отговори правилно, получава 20 долара. Вдига се една ръка: - Учителите. - Не, не е вярно. Помислете още. Давам 25 долара, за правилен отговор. Вдига се друга ръка: - Родителите. - Отново неправилно. Разбира се, родителите трябва да се обичат, но кой трябва да се обича повече от всичко? Кой ще каже? От последния ред се чува: - Исус Христос. - Браво, юнак! Ела тук, да си получиш 25-те долара. Как се казваш? - Исак. - Исак? Ти какво, евреин ли си? - Да. - А какво правиш в православния храм? - Ами казаха ми, че тука вървяла някаква викторина с парични награди....
-
Построил Ной своят ковчег, както му казал Господ. Качил се той и семейството му, взел децата си и техните семейства, взел от всички птици, животни и други живи същества по две - мъжко и женско. И дошъл великият потоп, небето се продънило и много вода се изляла, всичко живо загинало, само Ноевият ковчег плавал по водата. И пуснал Ной един гълъб, и върнал се гълъбът с маслинова клонка в човката. И разбрал Ной, че Господ се е умилостивил, и се е открила суша. И спрял Ноевият ковчег на върха на планината Арарат. И започнал Ной да пуска животните от ковчега... И видял Ной тичащи срещу него хора, които махали радостно с ръце и викали "УРА, УРА, ДОЙДЕ ЦИРКЪТ..."
-
Английски свещеник се разхожда из някакъв парк. Паркът е прекрасен. Хубави цветя, грижливо подрязана трева, чисти пътечки... На една цветна градинка се труди някакъв градинар. Свещеникът решава да му напомни за величието на Бога: - Виждам, че имате прекрасна градина, сър. Какви прекрасни творения създава Господ, когато му помага човекът! - Ха! Що не бяхте тук миналата година, да видите на какво приличаше този парк, когато Господ се грижеше сам за него.
