Войници назад
-
Старшината разказва: - Войници от балканските страни се съревноваваха по стрелба. Румънският войник улучи царевично зърно от 100 м. Турският войник улучи топче от броеница от 100 м. Гръцкият войник улучи маслина от 100 м. Нашият български боец стреля по комар от 100 м. След изстрела комарът излетя и боецът докладвал: - Целта е поразена - комарът повече не може да прави любов... -
Началникът на караула вижда, че часовият къса бодлите от парче бодлива тел. Прокрадва се зад него и чува: - Обича ме, не ме обича...
-
Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: - Как е службата, момчето ми? - Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.
-
Есен в джунглата, Маугли и Багира. - Ех Багира, нещо странно става с мен. Иска ми се да избягам надалеч, да се скрия в най-дълбоката пещера и да не излизам с месеци. Дали това не е любов? - Не Маугли, разпращат призовки за армията.
-
Разказ на боец: - Седя си, значи в окопчето, лети куршумче, гръмне гранатка. Фрица, такъв един красив, мустакат пълзи насреща... В този момент старшината, такъв един синеокичък в моя окоп скочи и вика - Лягай долу. А аз му разправям ласкаво - Върви си, глупчо, не е подходящ момента!
-
На военна стрелба: - Редник Стоянов, та вие нито един път не улучихте мишената! Защо така? - Аз възнамерявам да пленявам, господин капитан!
-
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: - Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
-
Новобранец заявява на наборната комисия, че иска да стане моряк. - Умееш ли да плуваш? - пита член на комисията. - Не. - Не умееш да плуваш, а искаш да станеш моряк? - Че защо? Нямате ли кораби?
-
Полковник докладва на генерала за успехите, постигнати в повереното му поделение. - Постигнахме невероятен напредък с военната дисциплина. В този момент вратата се отваря, подава се главата на един редник, който казва: - Пич, ще взема камиона на поделението, че трябва да нося дърва на село, нали става? Генералът е в шок, а полковникът обяснява: - Както казах - невероятен напредък - преди една година изобщо не питаше.
-
- Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? - В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!
-
На учения, сержант се обръща към войник: - Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Разбира се, - отговаря Петров - Вземи братче! - Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Съвсем не, господин сержант!
-
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате...
-
- Данчо, баща ти записа ли се в омиротворителния отряд за Камбоджа? - Да, и дори започна подготовка. - На военния полигон ли? - Не, вкъщи, скара баба и дядо до бой и сега ги омиротворява.
-
Наборник на медицинска комисия, на прегледа за зрение не успял да прочете нищо на таблото, с изключение на най-големия шрифт. Въпреки това докторът казал: - Годен. - Но, докторе, за какво съм годен? - За близък бой.
-
Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана... Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
-
Новобранец, който обичал да се облича хубаво, след като получил войнишките дрехи, се оплакал на старшината: - Г-н старшина, погледнете ме, в тази униформа приличам на плашило! - Това е хубаво, нали войникът трябва да всява страх у неприятеля?
-
Старшина пита новобранец: - Какъв си бил в цивилния живот? - Данъчен инспектор. - Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. - Защо? - Вече си свикнал всички да те мразят.
-
Почти два часа майор чете на новобранците лекция за техните задължения пред Родината. Изведнъж забелязва, че един от бойците спи. - Редник Петров! - реве с цяло гърло майорът. - Аз! - сънено скача редникът. - Кажете, защо войникът трябва да е готов да даде живота си за Родината? - Съвършено сте прав, господин майор. Защо?!
