Войници назад
-
Въпрос: - Какво е първото нещо, на което учат новобранците във Френската армия? Отговор: - Как да казват "Предавам се!" на немски. -
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: - Фамилия? Донаборникът: - Иванов. Майорът: - Съблечете се! Донаборникът се съблича. - Обърнете се! Донаборникът се обръща. - Наведете се! Донаборникът се навежда. - Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. - Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: - Е, к`во - толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето...
-
По повод бъдещото ни членство в НАТО на посещение на ВВС е пристигнал американски генерал. Водят го на едно военно летище и го канят да полети с един от нашите бойни самолети. Генералът се съгласява, качват го на самолета и той излита. След като набират височина, пилотът на самолета излиза от кабината и кани генералът да огледа уредите, кабината, самия самолет. След известно време генералът излиза от кабината пребледнял и треперещ от страх. Адютантът му го пита: - Господин генерал, добре ли сте? Генералът възкликва: - Това не е самолет! Това са пет хиляди независими парчета, летящи в едно и също направление...
-
Генерал получил премия за Нова година и решил да подари на жена си някакво бижу. Облякъл цивилните дрехи и отива в бижутериен магазин, избира един пръстен и пита продавача за цената. - Здраве желаем, господин генерал! За вас е безплатно. - Ама, как разбрахте, че съм генерал? Аз съм цивилен! - Служех при вас. Аз съм лейтенант Петров, помните ли ме? Вие ме уволнихте и аз си отворих бижутериен магазин. Благодарил генералът и си тръгнал. Върви по улицата и си мисли: \"След като пръстена го взех без пари, значи мога да купя на жената едно палто.\" Влиза в магазин за палта, избира едно хубаво кожено палто и пита за цената. - За вас нищо, господин генерал. Подарък от магазина! - отговаря собственикът. - Ти пък кой си? - пита учуден генералът. - Капитан Иванов съм. Служех при вас и вие ме уволнихте. Сега съм собственик на този магазин. Генералът благодари, взима палтото и излиза на улицата. Върви и си мисли: \"Голяма далавера направих днес. Ще отида до черквата да запаля свещичка по този повод.\" Отива в черквата, а отвън на входа няколко бедняци просят милостиня. Като го виждат, всичките в един глас казват: - Здраве желаем, господин генерал! - А, какво?! Аз и вас ли съм ви уволнил, бе? - Съвсем не, господин генерал. Ние още сме на служба...
-
Девизът на танкистите: "Бронята е здрава, а танковете ни са бързи!". Девизът на летците: "Все по-високо и по-високо!". Девизът на бойците от Противовъздушната отбрана: "Не можем да летим, но и на другите не позволяваме!".
-
Войниците питат старшината, как трябва да се реагира ако стъпиш на мина. Ето отговора: - Издигаш се право нагоре и след това бавно се спускаш, покривайки възможно най-голяма територия.
-
Войник се връща от фронта в родната си Англия и пътува с влак. Всички места са заети, само в едно от купетата седи англичанка, а на мястото до нея е полегнало кученце. - Простете, лейде, дали мога да използвам мястото? - Вие, войниците сте абсолютни простаци! Не виждате ли, че това място е заето от моето кученце? - Госпожо! Аз много обичам кучетата, дори имам две вкъщи. Нека да седна на това място, а кученцето мога да го подържа и в скута си. - Вие войниците не само, че сте простаци, а сте и абсолютни нахали. При тези думи войникът отваря прозореца, хваща кученцето и го мята навън. Дамата губи дар слово, а седящият до нея англичанин се обажда: - Млади човече! Аз не съм съгласен с думите на дамата за войниците, но съм длъжен да отбележа, че някой работи не ги правите както трябва. Не воювате както трябва, не се храните с нож и вилица, а ето и последния пример - не изхвърлихте през прозореца кучката, която трябва...
-
След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?
-
В ония години. Войник от Строителни войски си купува цигари от казармената лавка. Излиза навън и чете на кутията: "Министерство на здравеопазването предупреждава: Цигарите са опасни за вашето здраве." Войникът пали цигарка, дърпа с наслаждение, изпуска дима и замечтано казва: - Гадове мръсни, а на лопатата не пишат такива работи.
-
Часови стои на пост. Чува се някакъв шум в храстите и той крясва: - Стой! - Стоя. – чува се от храстите. --- След половин час, часовият се обажда: - Стоиш ли? - Стоя. - Стой тогава, а аз ще притичам за едни цигари.
-
Войник излиза в отпуск, среща се с гаджето си, бързо отиват в дома й и се мятат в леглото. Свършват работата, лежат по гръб и пушат. Девойката с наслаждение в гласа пита: - Гоше, ти да не си беше сложил от ония презервативи, с шиповете, бе? - Не съм, ма. Просто мазоли...
-
Новините от последния час. Учените от Пентагона са изобретили ново химическо оръжие. Кодовото название на оръжието е "Виагра-газ". Ефектът от новото оръжие е следният: След разпръскване от самолет над бойното поле, вражеските войници не могат да се придвижват пълзешком.
-
Сутрешна проверка в казармата. Появява се полковникът, застава пред строя и крясва: - Има ли тук програмисти? Всички мълчат. - Питам, има ли тук програмисти? Плахо се вдигат четири-пет ръце. - Всички програмисти идват с мен. На гарата са докарали три вагона компютри, които трябва да се разтоварят....
-
Младеж отива на донаборна комисия. - Годен! - обявява лекарят. - Докторе, ама аз виждам много лошо... - Хич не ме интересува. Ако искаш да знаеш, тази сутрин обявих за годен един напълно сляп човек... - Какво??! Искате да кажете, че слепият ще ходи в казармата? - Не. Кучето-водач се оказа дюстабанлия...
-
Афганистан. Група американски тюлени се крият от талибаните. По някое време редник Джейн се отдалечава от групата - по нейни си женски работи. Талибаните я забелязват и я пленяват. Снайперистът на групата вдига пушката: - Ще я гръмна, че сега ще я мъчат, изнасилват.. Командирът строго му заповядва: - Остави! Тя е нашето най-ново бактериологично оръжие.
-
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката - взимат я в казармата. Минава вълкът - взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: - Не ме взеха! - Как така? - Ами я погледнете там отсреща - виждате ли оная бреза? - Виждаме я. - А виждате ли най-долното клонче? - Виждаме го. - А виждате ли най-долното листо на клончето? - Виждаме го. - А виждате ли оная мравка, дето лази по него? - Виждаме я. - Е, а аз даже и брезата не виждам.
-
На занятия по политическа подготовка в казармата един офицер пита: - Иванов, какво е това неутралитет? - Неутралитет е, когато аз Петров и Костов спим в едно легло и се завиваме с едно одеало. Петров спи отляво, Костов отдясно, а аз по средата. Петров тегли одеалото към себе си, Костов тегли към себе си, а аз си мълча, защото съм неутрален....
-
Стои дневален в казармата. Наоколо абсолютна чистата, само в едно ъгълче, на пода, лежи угарка от цигара. Приближава се полковник и грозно пита: - Чия е тази угарка? - Не знам, господин полковник. - Веднага да разбереш! Дневалният изчезва и след известно време се връща да докладва: - Господин полковник, разрешете да доложа. Старите казаха, че угарката е ничия и спокойно можете да я изпушите!
