Топ рейтинг вицове назад
-
Връщали ни Митьо Очите и го обявяват така, сякаш ни връщат Южна Тракия! -
В България пристига американски конгресмен. Иска да опознае страната и нейните уникални характеристики. Домакините се чудят какво да му покажат - та нали американците си имат всичко... Накрая решават да го заведат на пазара, за да види какви хубави зеленчуци отглеждат българите... Спират пред сергия с домати. Конгресменът пита продавача: - Извинете, мистър, какво е това червено нещо, което продавате? - Домати са - отговоря българинът. - Това ли са ви доматите?! - хили се американецът. - Нашите са три пъти по-големи! Домакините го водят до друга сергия, този път с краставици. - Извинете, мистър, - отново пита конгресменът, - какво е това зелено нещо, което продавате тук? - Краставици - отговаря продавачът. - Ха, това ли са ви краставиците?! Че нашите, американските са поне три пъти по-дълги! И така обикаляли из пазара, докато накрая стигат до сергия с дини. Американският конгресмен отново пита: - А какви са тези големи зелени топки? Един от домакините му го подхваща под лакътя и твърдо отговаря: - Това, сър, е български грах! -
Поручик Ржевски и Наташа Ростова разговарят за войната. Тя: - Ех, война, война. Студ, глад, смърт... Ржевски: - И още как! Ето например, тази зима един хусар от нашия полк открадна в селото от една старица яйца и за това го обесиха! Наташа Ростова: - За какво? Нима за яйцата? Ржевски: - А не, за шията.Категории: Поручик Ржевски758 0 -
- Ох, омръзна ми да свиря втора цигулка в живота ти!!!! - Бъди благодарна че си още в оркестъра...Категории: Семейството1355 0 -
- Келнер, може ли да да върнете тези пъдпъдъци да се доопекат? - Защо, не са ли опечени добре? - Не знам, но ми ядат от салатата. -
Майка към дъщеря в деня на сватбата: - И запомни добре, дъще, недей да спориш с мъжа си. Направо започвай да ревеш. -
Връщайки се от гурбет Ванката още по надписите в асансьора разбра, че Радка вече е с друг.
-
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар. Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа. Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото. След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът. В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук. Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна. Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре. Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата. Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве. Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило. Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата. Човек ако почне и вечер да говори за работа... -
Две баби си говорят. Едната казва: - Абе, тая мома, дето я взехме от вашето село, ма тя хубава, ма тя гиздава - и пере и чисти, всичко върши, само дето има един недостатък! - Какъв, ма? - Ами ....не ще да ражда! - Ааа, не знам. Вие сте я повредили. У наше село си раждаше !!!! -
Мъжът ми ме попита: – Скъпа, ти вярна ли си ми? – Колкото и ти на мен. Сега го гледам, седи, мисли и се чуди как да реагира. -
- Дядо, а кога се е живяло по-добре: сега или при бай Тошо? - Ама разбира се, че при бай Тошо! - Но защо, дядо? - По бай Тошово време още ми ставаше!
-
Двама политици си говорят: - Колега, какво ново казахте последно във великолепната си реч за младежката безработица? - Аз?! Нищо! - Това ми е ясно, питам, как го бяхте формулирали.
-
- Слушай Иване, знам че спиш с жена ми. Това не е хубаво! - Т'ва пък ваш'то семейство, не мога да ви разбера. Жена ти вика - хубаво е, ти викаш - не е хубаво...Категории: Семейството394 0
-
Тича Сатаната при Господ и крещи: - Моля те, много те моля, вземи онзи програмист от Ада при теб в Рая, иначе скоро ще трябва да емигрирам! - Що, бе, какво толкова е станало? - Ами кво, взе ми тризъбеца, преби с него всички дяволи, а сега седи и крещи: "Къде по дяволите е входа за второто ниво?"Категории: Програмисти526 0 -
Червей: Виж, групов секс! - Не. Това са спагети... -
Иванчо качил на стоп момиче и като пристигнали, то попитало: - Какво искаш за благодарност – да си сваля гащичките или да ти дам 5 лева? - Дай 5 лева, че гащичките ти може и да не ми станат... -
Разговор между приятели: - Как беше екскурзията до Израел? - Страхотно... - Видя ли стената на плача? - Видях, но не можах да се доближа. Пълно беше с левскари... -
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва... Така се появили старшините.
